Един от легендарните български футболисти от лятото на САЩ ’94 година – Емил Кременлиев, даде интервю за Gong.bg, в което коментира актуалната тема около националния отбор към който отправи сериозни критики, за предстоящия конгрес на БФС и какво и как трябва да се промени в българския футбол.

Помощник-треньорът на Арда говори и за ситуацията в тима след прекараната карантина от коронавирус и как отборът се готви за предстоящата серия от тежки мачове.      


Гледахте ли снощи мача г-н Кременлиев и порежението от Уелс на националния отбор?

- Да, гледам всички мачове. Не съм от тези, които когато паднем два пъти, ако ще и 22 пъти да паднем, да не ги гледам. Аз съм си българин и гледам националния отбор. Дори, ако на другата програма да играят Аржентина и Бразилия, ще си гледам нашите. Нашето си е нашето. Хубаво или лошо, си е нашето.

Какво Ви е мнението за националния отбор? Преди точно 25 години Вие бяхте част от тима, който за последно победи тима на Уелс в София и тогава доста категорично с 3:1. Можете да направите паралел между двата отбора, ако искате.

- На никой няма да му е трудно да прави паралел между двата отбора, защото каквото и да си говорим, да не се изтъквам, но нещата бяха различни - от земята до небето. Тогава беше едно поколение, сега е друго. Тогава имаше много футболисти, сега няма. Тогава всички зачитаха България и се съобразяваха с нея, особено на зеления терен. Сега никой не смята България за нещо сериозно. Тогава, като ни се паднаха отбори като Уелс, Финландия, наред други отбори, ние брояхме шест точки и се радвахме. Сега в същата позиция са сигурно финландците, уелсците. Като се паднат с нас си броят шест точки и се радват, че са се паднали с нас. Така че няма какво да го коментираме. Всеки знае каква е разликата. Нещата са такива. Отделен въпрос е, че няма много футболисти. Въпреки че ми прави впечатление, че в този отбор сме натурализирали Сисиньо. С чиста съвест мога да кажа, че един Лозев от Арда по нищо, ама по нищо не отстъпва на Сисиньо.

Емил Кременлиев

източник: Gulliver/GettyImages

Какво не ни достигна в конкретния мач снощи? Ако искате все пак в по-голяма перспектива назад, тъй като може би този мач беше някаква крайна точка на продължителност от време.      

- Вчера беше мач между два слаби отбора. И двата отбора, най-вече нашите, психологически не са добре. Наредихме ред загуби, разочарованието сред футболистите явно е голямо след загубата от Унгария. Уелс не дойдоха с най-големите си звезди. Доколкото гледах отборът им беше съставен основно от млади футболисти. Нормално, те са по-голямо желание от нашето, но нямат възможности, не са обиграни, предполагам. Мачът беше равностоен. Неприятното е, че ние нямахме положения. Явно футболистите искаха мачът да мине, да го отметнем, че сме го играли. Като играеш така, с тази мисъл, съдбата те наказва. Падна гол, загубихме и това е. Но лошото е друго, че не е нещо неочаквано и не правим някаква трагедия. Не отдаваме толкова много голямо значение. Не за първи път губим, повечето хора най-вероятно са очаквали да загубим. По улицата говоря с хора и виждам, че повечето го приемат като нещо нормално.

Защо сме си понижили така очакванията г-н Кременлиев? Наистина звучи доста неприятно да си казваме „Еми, нормално“.

- Понижили сме си очакванията заради резултатите от последните мачове. Не знам колко мачове сме вече без победа. Кой ли не ни би? Косово дойде и ни би. Сега гледам резултатите на Косово и явно са много слаб отбор. Те дойдоха тук и ни биха насред София. Кой ли не вече не се упражнява срещу нас. Те си идват с резерви, обиграват млади футболисти и си ни бият, което не е приятно. Всеки мач като свърши, айде свършил. Чакаме следващия, имаме надежди, имаме млади играчи. Имаме Доминик Янков, Йомов. След мача с Унгария нали казват те са бъдещето. Сега играха, айде Доминик не, но Йомов и Неделев какво играха не знам. Видяхме го и снощи бъдещето и то не е добро. Може би трябва да се залага на този младежки национален отбор поголовно. Един, двама по-опитни, защото не може само с млади, и да не очакваме нищо и това е. Като знам в каква група сме в следващите квалификации не ми се мисли.

Факт е, че след тези три мача, които изиграхме в гъст цикъл, доста хора нападнаха в различни посоки. В БФС казват, че клубовете са виновни, че там не се работи добре. От клубовете казват, че системата е лоша. Кой е виновен и изобщо има ли невинен г-н Кременлиев?

- Точно това е тук. Нещата са тръгнали още след поколението на Мартин Петров, Стилиян и Бербатов. След това поколение вече имаше епизодично появяване на футболисти. Меродавно е това, че нямаме футболист, който да играе в сериозен европейски отбор. Каквото и да си говорим от там идва класата, ние нямаме вече такива футболисти, ние не произвеждаме. Последният ни най-голям успех беше Ивелин Попов в Спартак Москва. Какъв гранд е Спартак Москва не знам. Българските футболисти нямат класа. Има футболисти на Финландия, Норвегия, Уелс и ред други, които играят в топ 5 първенствата. Но ние нямаме. Ние се задоволяваме с българското първенство, което не е добро. Сега имаме два участника в групите на Лига Европа, но в тях играят по двама или трима българи. Не че съм против това, те са си намерили начина хората. Ще кажат, че е така и в Челси, и в Арсенал, но там страда националният отбор. Школите не работят. Нали Левски имаше проблеми и много млади футболисти щяха да се наложат, които да бъдат гръбнака на бъдещия национален отбор. Като ги гледам тези млади футболисти, които почнаха да играят, един по един почнаха да отпадат. Левски тръгна да търси други футболисти. Взеха братята Цоневи, те се контузиха. Сега връщат Райнов, но Иво Найденов, Юруков и Станислав Иванов – големите надежди, един по един отпадат от титулярния състав. Явно не са готови, не са подготвени или просто нямат характер. Това е факт. Давам пример с Левски, но не е само там. Доста отбори са така. Тук-там изскочи някоя Бяла лястовица и ние се залъгваме с нея. Млад и надежден, след време остава само надежден и да мине и той по пътя.     

Емил Кременлиев

източник: Gulliver/GettyImages

Футболистът, който най-много се отличава като име в националния отбор – Божидар Краев е доста нескромен в последните дни, което нагнети мнението на хората срещу него. Преди време се беше самообявил за лидер на отбора, искаше капитанската лента, казваше, че трябва да се гордеем с него. Снощи обаче Ники Михайлов директно го нападна след мача и каза, че му е много рано да говори такива неща, без да е направил нищо.

- По принцип е така, но той е младо момче и на фона на това, което има, той е единственият, който играе в Шампионска лига. Единственият, който играе в по-сериозен отбор. Сигурно трябва да го отдадем на младостта му. Преди няколко години излезе от България. С лъкатушене, каквото и да е, но все пак се задържа. Мидтиланд го преотстъпваха, но сега го върнаха. Може да не е напълно основен играч, но влиза, вкарва голове, играе. Не трябва да търсим да го изкарваме едва ли не него виновен. Като гледа нивото на тези, които играят около него и той нормално си вика: „В сравнение с тях виж къде аз играя, виж къде играят те“. Трябва да го отдадем на младостта и да му го опростим. На младо момче нормално е да му простиш.

През декември ще има конгрес. Може би най-важното е вземането на решение за тотален рестарт или един голям план за българския футбол. Може би помните какво направиха Франция след загубата от вас, Германия какво направи в началото на този век. Дори в Унгария в последните години държавата прави план за инвестиране във футбола.

- Казахте държавата. Доколкото знам у нас държавата не се ангажира с футболни проекти, но би трябвало, след като футболното ръководство не може да се справи само. Трябва да се тръгне от много далеч. Не сега да почнем и да чакаме резултати след две, три, а след 10 години. Видяхте '93 загубиха французите и чак след 6, 7 години имаха резултати. Но все пак това е Франция, имат голям избор школи, футболисти, идват от техните колонии. В България това няма как да стане. Това са големи държави. Ние не би трябвало да заимстваме от тях, а от някои по-малки държави. Имам предвид Хърватия, дори и Сърбия. Не че са цъфнали и вързали сърбите, но са по-добре във всички случаи. Имат 18 футболисти доколкото знам, които играят в топ 5 първенствата. Хърватия даже има повече, а е по-малка държава от нас. Натам трябва да погледнем, явно хората работят с школи, още с малките деца се работи правилно. Там може би е разковничето, строят се бази в последните години виждам у нас, но не се използват по най-добрия начин. Като че ли при нас е криво разбрано. Повече тренират децата на по-заможни родители. Има едва ли не и при децата корупция. Те го виждат, някои губят желание, тъй като всичко опира до средства. Даден детски отбор, за да отиде на някои турнир не всеки клуб може да му го осигури и се търси помощ от родители. Един родител има по-големи възможности, друг няма. Сигурно този с по-големите възможности, като спонсорира дадено турне, иска неговото дете да играе. Детето може да няма възможности, но треньорът ще се чувства задължен да го пуска. От тази гледна точка страдат други деца. Това го е имало и преди, но не до такава степен. Това е главният проблем. Каквото и да си говорим националният отбор едва ли скоро ще заиграе добре. Няма футболисти, които да гледаш и да залагаш на тях. Ние се хващаме като удавник за сламка. От един мач един футболист направи нещо и ние веднага се хващаме за него. На следващия мач е вече като другите и търсим нов. Така е в поредица мачове като се върнем назад. И след Унгария беше така и преди това, и още преди това.

Емил Кременлиев

източник: Gulliver/GettyImages

Трябва ли да свикваме тогава?

- Това е най-лошото, че свикваме, несъзнателно, но свикваме. Преди сме мислели като загубим домакински мач, от който и да е, дори и от Германия, че ще е трагедия да те бие тук в София. Сега Уелс, все едно са на картата на Европа или света. Уелс дали имат и две класирания за Световно или Европейско първенство. А пък за Финландия не ми се говори. Едно време се шегувахме: „Скиорите като дойдат – ще се пързаляте ли, какво ще правите?“. Сега като дойдат и срещу нас са фаворит, все едно е Бразилия.

Това се отразява и на интереса на феновете. И по телевизията сигурно се е видяло, че на стадиона имаше около 300, 400 човека.

- Да, казаха го, че е имало по-малко от 500 човека. Аз разбирам хората. Да ходиш в 10 без петнадесет на мач, при условия, че си убеден на 90%, че ще те бият. И то футболисти, които за първи път ги виждаш – от Уелс. Няма смисъл да ходиш. От друга страна, ако има шанс да им помогнеш – 12-ия, 13-ия играч да си, да. Играл съм пред 40, 50 хиляди в България и знам каква беше публиката тогава. Само че и публиката трябва да види нещо, за да ти помогне. Тя не може да влезе да вкара гол. Съжалявам, че го казвам, но така го виждам. Не искам да е така, но какво да направиш. Разбирам ги хората.

Да поговорим за Арда. Излязохте от карантина вече, тъкмо подновихте тренировки. След пет дни играете срещу Локо Пловдив, но от футболния съюз отказаха да отложат мача. Как се чувствате при тази ситуация. Ясно е, че физически няма как да се подготвите.

- Как се чувстваме? Каквото е, такова е. Не сме ние хората, които могат да решат. Няма да тръгнем да се сърдим, да се тръшкаме или да бойкотираме. Няма смисъл. Това са глупости. При нас ни остава единствено каквото можем да се подготвим за мача, остават ни четири, пет дни. Наистина не правим трагедия, а работим. На етапи пускаме футболистите. Днес ще се съберем за първи път цялата група, целият отбор. Отстрани хората си казват: „Е, имат пет дни“. Но хората, които знаят как се прави подготовка, как живее един спортист, веднага ще им направи впечатление, че 14 дни да не мърдаш от вкъщи и после за 5 дни да се подготвиш просто няма как да стане. Но не правим трагедия, подготвяме се колкото можем, излизаме и играем. Ще дадем всичко, на което сме способни за момента. Не очакваме, че нещата ще бъдат такива каквито бяха преди пандемията и преди този злополучен мач с Черно море. Злополучен от гледната точка, не правим трагедия, че сме паднали, а, че в този мач са играли доста хора, които вече са били болни. Някои на полувремето се оплакваха от болки в гърдите. Поголовно просто. Играчите явно вече са били болни.

По време на мача помислихте ли това точно, като сте видели данните?

- Ние малко се подведохме, защото два, три дни преди това двама от нашите футболисти се оплакаха от неразположение, като настинка. Веднага им беше направен PCR-тестове, които излязоха отрицателни. Веднага си помислихме, че това са си обикновени грипове. Те не играха в мача срещу Черно море, но след това се оплакаха още пет, шест, на другия ден още пет, шест и така стигнахме до 16. Ако сме знаели, щяхме да подходим по различен начин. Нас ни подведоха двете отрицателни проби.

Емил Кременлиев в Арда

източник: Пресслужба Арда

Най-важното може би за предстоящия мач с Локомотив Пловдив е момчетата да се запазят психически и физически, тъй като липсата на тренировки може да доведе до контузии, а една загуба може да ги срине. Влизате и в неприятна серия от мачове – ЦСКА, Берое. Може да доведе до една спирала от неприятни резултати.

- Така е, принципно и това го има, но не мисля, че ще стигнем дотам. Подредихме отбора, ние сме нов отбор. Знаете колко футболисти бяха освободени през миналия сезон, колко нови дойдоха. Залагаме на 90% на българи, с което можем да се гордеем. Наложихме доста българи, някои, които дори бяха отписани, заиграха, възвърнаха си формата, показват, че са хора с качества. Така че аз съм убеден, че няма как да допуснем да се сринем психически. Възможно е да загубим, но все пак вярвам, че ще направим каквото трябва. Старши треньорът предполагам, че има решения за този тежък момент след пандемията. Ще положим усилия, колкото е възможно физически ще вдигнем футболистите. Настроение има, все пак са млади футболистите. Те са спортисти, не вярвам да се отдадат на отчаянието. При всички случаи се подготвяме добре за мача и съм сигурен, че няма да допуснем психически да падне отборът. Серията не е лека, това са най-тежките мачове, но и те трябва да се играят. Късмет така стана, че са точно след пандемия. Изпитание. Сега е моментът да покажем, че сме мъже и отбор.

Г-н Кременлиев, до момента се представяте повече от добре в efbet Лига. Вие сте може би приятната изненада, само една загуба и то във въпросния мач срещу Черно море. Казват, че апетитът идва с яденето. От ръководството започват ли да поставят някакви цели – за участие в топ 6 или нещо повече?

- Не. Не ни е поставена никаква цел. Целта беше да играем приятен футбол, да върнем хората в Кърджали на стадиона, което полека го правим. Гледах една статистика, че само Левски и ЦСКА имат повече публика по трибуните. Ние сме в челото по посещения. Това ни беше поставено от ръководството като цел. Иначе шестици, осмици, купи няма. Но апетитът идва с яденето. Като играеш добре ще трупаш и точки.


Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.